Огледалото на Козирев възвръща енергийния баланс на тялото.

Природата на човек, който се стреми към Духа, се проявява в това, че той изразходва голяма част от енергията си за развитие и движение напред. Такива прекомерни действия са причинени от желанието да научите нещо ново и да намерите нови хармонични и в същото време активни състояния. Потребността се компенсира или се бяга от нерешени социални проблеми, въпроси на отношенията със света, обменните процеси. Но такъв модел предполага такова разпределение на енергията, в който по-голямата част от енергията отива в бъдещето. В такива случаи фините полета отиват напред в бъдещето и не са в основния енергиен канал и следователно нашето съзнание не чува нашия Висш Аз, нямаме достатъчно енергия, няма яснота къде да отидем - не сме ефективни и не сме оптимални. Като не сме в канала, не сме находчиви, не можем да създадем по-добро бъдеще. И тъй като бъдещето се формира от настоящето, тогава от нересурсното настояще се формира нересурсно бъдеще (законът на подобието). При такова разпределение на енергията човек обикновено не е доволен. С недоволството си той обезценява онова, към което се е стремил преди това, което е постигнал, създавайки модела: "всичко е безсмислено".